ПИПЕРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИПЀРНИК¹, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Остар. и диал. Съд, в който се държи пипер за домакински нужди; пипернѝца. Накваси го я, рекъл Арапът, малото ти пърсте във вода, после напипри го во пиперникът, та пикни му го во носът, кога ке спият. Той тога ке кихнит и пърстенът ке му паднит от под язика во постелята. СбКШ, 46. Починям да описуем къща в покъщина на наша българска Македония. .. Трапезни вещи: лъжичарник, соларник, пиперник. ЦВ, 1859, бр. 433, 3-4.

ПИПЀРНИК², мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Остар. и диал. Място, засадено с пипер; пиперище.

— От Ив. Дуриданов и др., Български етимологичен речник, 1996.