ПИПЕТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИПЀТА ж. 1. Тънка тръбичка, изтеглена и стеснена в долния си край, използвана в химията за точно измерване обема на течност. При неутрализационния обемен анализ са необходими различни прибори: мерителна колба.., пипети .. за отмерване на определен обем от даден разтвор. Хим. IХ кл, 1965, 114. В стъклен цилиндър с помощта на дълга пипета, капваме малко бром. Физ. VII кл, 36. Титърът на разтвора от натриев бикарбонат се установява, като в една колба се наливат с пипета 2 мл от грижливо разбъркания разтвор. Н. Димов и др., ТМ, 27.

2. Тънка тръбичка, изтеглена и стеснена в долния си край, обикн. къса и с каучуково приспособление за поемане на течности и пускането им на капки (в някакъв разтвор или в очите, носа, ушите), използвана предимно в медицината; гутатор, капкомер. За да изследваме зависимостта между налягането и обема на парата, обикновено си служим с барометърна тръба.. С помощта на пипета вкарваме капка етер в тръбата. Физ. Х кл, 1951, 79.

— От фр. pipette 'тръбичка'.