ПИПКАВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍПКАВО нареч. Разг. С много пипкане, без похват, сръчност или умение; бавно, мудно, непохватно. Свекървата работеше бавно, пипкаво, но се увличаше в работата си, броеше нещо шепнешком и само понякога се прозяваше дълбоко и гласно. Г. Караславов, С, 91. Момчето носеше флейтата в черен калъф и педантично я сглобяваше.. Тези мудни движения просто ме вбесяваха .. Аз наблюдавах как момчето .. пипкаво я снажда. Р. Сугарев, СС, 22. А старият Бен все още се суети по старчески, пипкаво оглежда ръбовете [на скрина], пак отваря и затваря чекмеджетата. — Готово ли е, старо момче? — пита младежът. Б. Йосифова, БЧМ, 197. Ръцете му, потни от вълнение, някак пипкаво оправяха краищата на бозовата му аба. А. Христофоров, А, 263.