ПИРАТ

ПИРАТ1 м. 1. Морски разбойник, който извършва нападения над търговски и други кораби в открито море, за да ги ограби или плени; корсар, лаз, капер. На ден изгърмяваме 10 000 фунта барут, а всяко зрънце иде от Цариград, през морето, пък морето гъмжи от венециански кораби и от пирати. А. Дончев, ВР, 89. Мисълта му [на фон Гайер] възстановяваше десанта на сарацинските пирати, тревогата в крепостта, опустошителното нашествие на разбойниците в града и обичайното клане след това. Д. Димов, Т, 464. През ХI в. Светогорският полуостров пострадал много от нападенията на арабските пирати. Пр, 1952, кн. 6, 47. В Африка негрите били залавяни от английски пирати, натоварвани на кораби като добитък и откарвани в Северна Америка. Ист. VIII кл, 22. // С прил. въздушен. Терорист, който отвлича пътнически самолет в мирно време.

2. Прен. Човек, който се обогатява за сметка на другите, без да подбира средствата; разбойник. Няма, ама положително няма, кой да възпре зулумлуците на полицейските пирати, които всеки ден посягат върху живота, честта и имота на българския данъкоплатец. БН, 1895, бр. 26, 1. Днес са други времената: / .., / век на правда възцари се, / человекът обнови се, / варварите отлетяха, / но... пиратите остаха! Ив. Вазов, БМ II, 167.

3. Прен. Нов. Човек, който си присвоява незаконно чужд интелектуален продукт. В последно време полицията у нас се натъкна на ред български пирати на чужди компакт дискове.

— От гр. πειρατής.

ПИРА̀Т

ПИРА̀Т2 м. Диал. Дебело дърво за залостване на врата; ключалка, заворка, кросно2, лост.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

Списък на думите по буква