ПИРГИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍРГИ, мн., ед. (рядко) пѝрга ж. Диал. 1. Невчесани, неподредени кичури коса, които обикн. се спущат по челото, закривайки очите, или стърчат напосоки. От време на време отнякъде ще долети гъгнивата разправия между двата налъма и в двора ще се затътрузи Цана... Пиргите ѝ са попадали край ушите и пред лицето, полите ѝ са мокри. Д. Немиров, Б, 212-213. И тъй, живееше си Кондо в своето царство и умът му спокойно дремеше в ъгловатия, обрасъл в получорлави пирги череп. Д. Немиров, Б, 18.

2. По-дълги пера над очите на птица (Н. Геров, РБЯ).

3. Дрипи, парцали; пиргули (Н. Геров, РБЯ).

◊ Взел си пиргите. Остар. и диал. Избягал, офейкал.