ПИРГИШ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИРГЍШ м.Разг. Пренебр. Противен, омразен старец; дъртак. // Развратник, мръсник. — Ахмед ага ли? Мухтарин беше той .. Куц беше, пиргишинът му с пиргиш, с бяла брада, а — три жени! Х. Русев, ПЗ, 97.

— От перс. през тур. pir 'стар, старец' + kişi 'човек, лице, индивид'. — Друга форма: пергѝш.