ПЍРЕЙ

ПЍРЕЙ1, ‑еят, ‑ея, мн. ‑еи, м. 1. Плевел по нивите с остри осилести листа. Agropyrum (Triticum) repens (Л. Андрейчин и др., БТР).

2. Диал. Растението троскот; пир (Н. Геров, РБЯ).

3. Бот. Род многогодишни широкоразпространени треви от сем. житни, обикн. ценни фуражни растения, с пълзящо коренище, които имат съцветие като сложен клас, а плодът им е продълговато, странично сплеснато зърно. Agropyrum. Чрез коренище са размножава сладката папрат, пиреят, троскотът и др. ОБиол Х кл, 63.

— От гр. π?ρ 'пек, горещина, огън'.

ПЍРЕЙ

ПЍРЕЙ2, ‑еят, ‑ея, мн. ‑еи, м. Остар. Колело с дървени лопати, което се задвижва от падащата отвисоко върху тях вода и така върти точило, монтирано на остта му. Самоукият неизвестен изобретател едва ли е подозирал, че с конструирането на пирея изпреварва с половин век откривателя на водната турбина. Ив. Коларов, Е, 8. Водата, отбита в специална вада, за да движи през коруби и улеи всички съоръжения по дясната страна на музея, върти пирей (колело с дървени лопати), на чиято ос е монтирано точилото. Ив. Коларов, Е, 8.

Списък на думите по буква