ПИРИНЧ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПИРЍНЧ1 м. Разг. Месинг. Подаде му цигара .. — цъкна му огън с огнивото, сетне отиде да донесе и голям пепелник от излъскан пиринч. Д. Талев, ПК, 423. Подир малко въжето се разклати и Балоур го издърпа горе. На самия му край бе вързан малък пръстен — прост, от пиринч, позеленял от влагата. П. Константинов, ПИГ, 61. Още по-широко приложение имат медните сплави в машиностроенето. По-важни медни сплави са следните: месингът (пиринч, който съдържа 60% Cu и 40% Zn) се употребява за музикални инструменти, дръжки на врати, тръби и др. Хим. IХ кл 1965, 64-65. Забел. От лято желязо се правят теглилките от 50 кг, а по-малките — от пиринч или др. т. К. Кърджиев, А, 166. Тръгнала ми й гявур Вела Попова, / че отива на Търново на баня, / че повела дванайс чърни робинки, / .., / и понела дванайс пиринч тахеца. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 541.