ПЍРЛА ж. Диал. Тънка плочка, обикн. каменна и закръглена, използвана за изхвърляне на пари от плочата, върху която са поставени, при играта пирле; пирлачка, пирлопачка. Секое дете, що ке играт со пари на пирле, ке си има една пирла и со пирлата ке върлаат. СбНУ ХIV, 179.