ПИРОГЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИРОГЀНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Спец. Който е произведен, получен, с помощта на огън, горене, нагряване и свързаната с тях много висока температура. Има един въглеводород, който е траен при висока температура. — Да. Спомням си. Ти го получи за пръв път при пирогенно разпадане на алкохол и го нарече ацетилен, нали? К. Манолов, ВХ, 305. Пирогенни минерали са тези, които се образуват направо от магмата. Г. Георгиев, П, 110.