ПИРОГРАФИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИРОГРА̀ФИЯ, мн. няма, ж. 1. Изкуство да се правят чрез издълбаване с помощта на нагорещен, нажежен метален инструмент (игла, пластинка и под.) рисунки, орнаменти и под. за украса, обикн. върху дървени предмети (кутии, цигарета, хурки и др.) или дървена повърхност (декоративни пана, решетки и др.). Декоративни обработки: а) гладки украсяващи покривки (.., инкрустации, пирография .., ваденки и др.). М. Тодоров и др., ТМСС, 256.

2. Събир. Предмети, обикн. от дърво, направени, изработени чрез тази специална украса.