ПИРОЛУЗИТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПИРОЛУЗЍТ м. Минер. Твърд минерал (манганов двуокис) със сив или чер цвят и с полуметален блясък, който се използва в стъкларството (за обезцветяване), в керамиката, като катализатор, и др.; полианит. Намиращият се в природата манганов двуокис, известен още под името пиролузит, има кафявочерен цвят. В някои случаи се
използува като нискокачествен черен пигмент. Н. Преславски и др., НПБ, 94. Мангановият двуокис (MnO2) се среща в природата като минерал, наречен пиролузит. В. Пеев, МК, 127. Блажните бои са били червена или жълта охра или счукан пиролузит, разбъркани с костна мас. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 270.
— От гр. пиро‑ + λύσις 'разлагане, разделяне'.