ПИРО̀НЧЕ

ПИРО̀НЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от пирон. Вратата на читалището беше заключена, но там, на едно пиронче на рамката на самата врата беше окачен ключът. Д. Талев, ПК, 148. Срещу мене кове една жена и винаги мълчи, защото пълни устата си с пирончета. Л. Михайлова, Ж, 153. Братката имаше сръчни ръце — златни да се каже, малко е. .. Всяко пиронче на място ще зачука, всяка дупчица ще замаже с маджун и я боядиса тъй, че да не личи. В. Ченков, ПС, 6.

Списък на думите по буква