ПИРОСТИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИРОСТЍЯ ж. Железен триножник с кръгла или триъгълна рамка, който се поставя на огнище, а върху него съдове за готвене (котлета, гърнета, тенджери и др.). Засилих огъня под пиростията и големия котел. Ем. Станев, А, 92. В дъното на тясната стаичка .. Бонка духаше огъня. Опушено менче къкреше на пиростията. Ст. Мокрев, ЗИ, 319. Ако стоело празна пиростия на огинот — ке бил домакинот борчлия. СбНУ VII, 125.

— От гр. πνροςτιά. — Друга (диал.) форма: перостѝя.