ПИРОТЀХНИКА

ПИРОТЀХНИКА ж. Отрасъл от техниката, свързан с производството на взривни (барут, тротил и др.) и горящи (сигнални, запалителни, димни и др.) смеси и на средства за тяхното използване (капсули, патрони, ракети и др.). Дълго време употребата на магнезия е била много ограничена — почти изключително във фотографията и в пиротехниката поради ослепителната светлина, която дава при изгарянето си. Д. Славчев и др., БМ, 99-100. Будевски е офицер артилерист, руски възпитаник, специализирал в Петербург пиротехника. Ст. Грудев, АБ, 13. Пироксилинът се използва в пиротехниката за получаване на бездимен барут. Хим. Х кл, 1965, 106. Солите на бария и стронция се употребяват в пиротехниката (бенгалски огън, сигнални ракети) поради това, че оцветяват пламъка в ярки цветове. Хим. V кл, 55. // Спец. Дейност, работа, свързана със създаването и използването на взривни, запалителни, горящи и под. ефекти в киното.

— От фр. pyrotechnie.

Списък на думите по буква