ПИРУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИРУ̀ВАМ, ‑аш, несв., непрех. Участвам в пир, в гощавка, обикн. с увеселение. Преданието казваше, че тая гора била някога на цар Симеон. В нейната прохладна сянка той пирувал с воеводите и болярите си. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 88. Винаги придружавана от трима телопазители, Емилия Кайосо се явява в най-скъпите хотели и барове и пирува с приятелите си до разсъмване. Св. Минков, ДА, 69. Пир да пируват съзвал е цар Крум / знатни боляри и храбри войводи. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 126. Гърми оркестър. Господа пируват. / И двойките по дансинга танцуват. Ем. Попдимитров, СР, 103. ^● Обр. Невенка ги зе за човеци, но Найден ѝ обади, че са орли. Той ѝ не обади какво чинеха там. Те пируваха с месата на Донча. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 32.