ПИРШЕСТВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИРШЕСТВЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и и -нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Остар. Книж. Който е свързан с пиршество, предназначен е за пиршество. А лятна нощ през прозорците гледа / в чертога пиршествен и лее, / со тихата прохлада, аромат / от мандали, оливи и неранзи. П. П. Славейков, Избр. съч. I, 33. Фиеско. (огниво.) Юлия ме люби! .. Тази нощ нека бъде като една пиршествена нощ на боговете. Ч, 1875, бр. 14, 14.