ПИСАЛИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИСА̀ЛИЩЕ, мн. ‑а, ср. 1. Широка маса, специално пригодена за писане, обикн. с отделения, чекмеджета за книжа; бюро. Кабинетът отново си беше обикновен професорски кабинет с разхвърляни по писалището книги. Л. Дилов, МСП, 18. Отпаднал и сломен, Матеев се тръшна на стола пред писалището и обгърна глава с двете си ръце. Д. Калфов, Избр. разк., 341. — А къде да поставиме, тоест, къде да забием това бюро? .. — Писалищата се поставят обикновено срещу прозорците!.. А. Гуляшки, МТС, 309. Привечер той се прибираше в дома освежен и след като вечеряхме, се оттегляше в стаята си, където бе писалището и леглото му. СбЦГМГ, 31.

2. Остар. Кантора. По обяд на следния ден из Търново се появиха конни стражари с пушки през рамо. Цивилни агенти сновяха по тротоара пред адвокатските писалища на Габровски, Бранков и Върбанов, следяха кой влиза и излиза. Ст. Мокрев, ЗИ, 302. В това време младият адвокат Великов излезе от писалището си, дръпна ролетката и заключи. Д. Немиров, Д № 9, 65. Трябва да кажа .., че Величков не даваше писмата си на турската поща, а на австрийската, която имаше свои писалища в Цариград и Пловдив. СбЦГМГ, 249.