ПИСАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИСА̀НИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Нещо написано, текст, съчинение, ръкопис, книга. Мало и голямо познаваше стария Славейков. И от писанията му, и от умните му приказки в личните разговори. В. Геновска, СГ, 34. Писанието беше богомилско, неясно в словата и в смисъла му, но това разбра великият войвода в него, че човек е повече във властта на сатаната, отколкото на бога. Д. Талев, С II, 110. Още с първите си публикации Иван Хаджийски стана един от най-ярките сътрудници .. Читателите най-напред търсеха неговите писания и най-напред ги прочитаха. Е. Каранфилов, Б III, 261.

2. Светото (Свещеното) писание; Библията. Тома Ничов стоеше до нея и смирено слушаше. Той беше доста закръглен мъж, строг и важен, почиташе жена си точно според Писанието. Д. Талев, И, 492. Той [седмият ден], както е казано в Писанието, е ден за почивка. С. Северняк, ОНК, 81. — Бабо Ево, ти си глупава жена, не си чела Писанието. Ив. Вазов, Съч. VI, 177. Някъде по килиите се крие Еразъм. .. А Франсоа Рабле е още монах-францисканец и учи премъдростите на Писанието в манастира Фонтене льо Конт. С. Славчев, БФ, 272.

3. Остар. Книж. Писане. Па ако толкова те сърби за писание — пиши си. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 20. Книгите са вече готови, нъ неизгодни още за писание: те са грапави и тряба да се лъснат. Т. Икономов, ЧПГ, 113. Всичката наука у пръвите взаимни училища състояла в учение, просто четение и писание, и в кратки познания от аритметика и черковно писание. Лет., 1872, 81.

◊ Светото (Свещеното) писание. Книгите на Стария и Новия завет; Библията. Познавачи на гръцки език, превеждаха Светото писание на славянски. А. Гуляшки, ЗВ, 74. И в Светото писание е казано: "В началото бе словото." К. Видински, НСП, 7-8. Каква дейност да беше разгърнал досега поп Иван, ако да не бяха тези триж проклети комунисти .., тези изчадия адови, както ги наричаше той с езика на Свещеното писание. Г. Караславов, Избр. съч. II, 5.