ПИСА̀НКА

ПИСА̀НКА1 ж. Умал. гальов. от писана; писинка, писенце, писе, котанка. Ежеше се [Марин] в училище, правеше се на побойник, грубиянин. А върнеше ли се вкъщи, взимаше котенцето си на колене .. и търпеливо го хранеше със залчетата, които бе спестил от обеда си. — Яж, писанко, лапай! — канеше го той. А. Гуляшки, Л, 347.

ПИСА̀НКА

ПИСА̀НКА2 ж. Индив. Учебник по писане за началните класове. — Къде ти е писанката, сметанката, пеенката? Днеска имате пеене, — заничаше майка му под леглото, под масата, тършуваше из шкафчето, където всичко беше разпиляно. Ст. Даскалов, БП, 146.

Списък на думите по буква