ПИСАРУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИСАРУ̀ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от писарувам. Грижи и недояждане в бащиния ѝ [на Емилия] дом; умореният от писаруване баща и заприличалата на сянка болнава майка: канцеларията, машината и началниците, които смятаха, че им е позволено да я пипат, където си искат — това беше животът ѝ до преди пет години. А. Гуляшки, Л, 112.