ПИСАРУШКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИСАРУ̀ШКА м. и (рядко) ж. Разг. Пренебр. Дребен, незначителен чиновник. То [бъдещето] се представяше на Кондарев като жалко съществуване — някакъв писарушка, превиващ гръбнак пред силните на деня. Ем. Станев, ИК I и II, 372. В службата имахме вакантно място за писар. Едно нищожно местенце за писарушка, за което не се искаше никакъв ценз. Ст, 1970, бр. 1253, 2. Бай Дачо никак не обичаше градските чиновници и особено писарушките със сатенени ръкавели на ръкавите си. Й. Радичков, ВН, 71.