ПЍСВАМ

ПЍСВАМ1, ‑аш, несв.; пѝсна1, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Изведнъж издавам, надавам краткотраен писък, плач или остър, рязък звук, наподобяващ писък. Кърджалиите оставиха конете си и се спуснаха да грабят. Писнаха жени, разплакаха се деца, вдигна се олелия до Бога. Й. Йовков, СЛ, 124. Одърът започна да расте — / силна беше младата невяста. / Всяка пролет писваше дете. А. Германов, М, 10. Сокол писна , колко сили има: / "Скоро, братко, друго соколенце, / зере мене орле ми надвило, / скоро, брате, тизе да помогнеш". Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 175.

2. Прен. За свирка, музикален инструмент и под. — издавам високи, силни, пронизителни звукове или свиря, изпълнявам силно, пронизително, високо някаква мелодия. Следобед на поляната край града, дето всяка година ставаше великденското хоро, писнаха гайди, задумкаха тъпани. Излезе там целият град. Д. Талев, ПК, 57. Гърдите им [на гайдарите] се издуваха, когато надуваха меховете, и дебелите им руси плитки трепваха като змии, когато ручилата писваха. Вл. Свинтила, СЗЗ, 76. Писва локомотивна свирка и влакът намалява своя ход. ВН, 1959, бр. 2501, 2.

3. Прен. За бързо движещ се във въздуха предмет, обикн. изстрелян куршум, стрела и под. — издавам висок, остър, рязък, пронизителен звук, наподобяващ писък; изсвистявам. Но една вечер, когато .. се завръщал дома си от полските си занятия, гръмва пушка и куршумът писва край самото му ухо. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 93.

4. Прен. Разг. Изказвам, изразявам шумно несъгласие, протест от нещо, обикн. несправедливо, нередно, което ме засяга. Дори и ония, които горещо бяха прегърнали идеята на Братан, сега забравиха, че са дали съгласие, и ругаеха. А може би това не беше само страхът, че кооператорите ще писнат за прахосаните средства и трудодни! Ст. Даскалов, ЗС, 212.

5. С предл. от. Преставам да понасям, търпя нещо или някого, защото ми пакости, причинява ми вреда, злина и под. или ме ограбва. А братята ѝ всичко могат. Когато беха деца, целата махала бе писнала от них. Д. Талев, ГЧ, 260. Цяла Тракия писна кански от насилия и зверщини. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 114. Старците приказват, че едно време то [ханчето] е било гнездо на една разбойническа шайка, от която било писнало мало и голямо на четири конака наоколо. Хр. Максимов, СбЗР, 16. От циганите писнаха околните села, но до есента трима се намериха удавени в Янтра. Ц. Гинчев, ГК, 302.

ПЍСВА МИ несв.; пѝсна ми св., непрех. Разг. Обикн. св. Не мога повече да понасям, да търпя нещо; омръзва ми, дотяга ми, втръсва ми, додява ми. — Слушай, ти често ли купуваш обиколен билет? — Един-два пъти в годината. Когато се уморя и ми писне от всичко. Г. Крумов, Т, 41. След два месеца нещо се скарахме за някаква дреболия .., та покрай дреболията се запя старата песен и аз казах, че ми е писнало всичко и че ще подам заявление за развод. Д. Цончев, ЧС, 34. Писнало ми е да обобщавам, не искам да обобщавам. Л. Дилов, Т, 153. Антоанета. От вашето събрание ми писна. (Гневно.) Стига вече! Ще се готвим ли за изпита, или не? Др. Асенов, И, 42. Понякога му писва и е готов да се върне обратно, обаче го спира мисълта, че ще го насадят в затвора. Б. Райнов, ГН, 51.

◊ Дете в майчин корем писна (ще писне). Диал. Положението стана (ще стане) много тежко, лошо поради жестокостите, зверствата на някого. Писвам / писна до Бога (небесата). Извънредно силно, високо, кански писвам. Загледа се [Росето] в ревналата водна стихия, ужаси се .. и писна до Бога: — Олеле, майчице! К. Петканов, БД, 224. Безумен страх беше сковал всичките ѝ членове и нямаше глас в гърлото ѝ. Иначе, тя би писнала до небесата! Г. Райчев, ЗК, 193. Писва / писне ми главата от нещо или от някого; писват ми / писнат ми ушите от нещо или от някого. Разг. Изпитвам досада, отегчение от повтаряне на едно и също или от натяквания; омръзва ми, дотяга ми. Каза на баща си и брата си: — Откак се върнах в долината, ушите ми писнаха от приказки за братя, за българи и за вярност. А. Дончев, ВР, 283. — Кои са де, кажи ги? Само ти ли имаш заслуги? — побърза да мине в настъпление Матейчо. — Ох, ушите ми писнаха от твоите заслуги! Някой ден ще ми кипне, кожата ти ще смъкна от бой. В. Нешков, Н, 127. От сутрин до вечер ми разказва колко е способен внукът ѝ. Писна ми главата от нейните хвалби.

ПЍСВАМ

ПЍСВАМ2, ‑аш, несв., прех. и непрех. 1. Остар. и диал. Пиша. — А защо нищо ми не каза ти, мигар вече не писваш? .. — Очите ми нещо нефелат, уморявам се бързо. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 32. След една твърде уместна заплаха кир Димитраки писва на брата си .. да изпрати още 420 лири. П. К. Яворов, Съч. II, 211. В чужбина често писват, че по нас / живот сто годин не било умора. К. Христов, ЧБ, 82. "Леле сине, Зайнил ага, / защо писваш царски ферман — / ем го писваш, ем оздишаш?" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 39. Десетично число написваме тъй: I. По-преди написваме цялото число и след него поставяме десетичната точка; ако няма цяло число писваме 0. К. Кърджиев, А, 12. // Прех. Записвам (във 2 знач.). У село дойде войвода / да писва млади войници: / у сека къща по един, / а у по‑

пови двамина. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 191. — "Писвай, разписвай, царско сейменче, / моено либе немой писува, / кого си писал, разпиши ми го, / кого си пратил, развърни ми го." Нар. пес., СбВСт, 261.

2. Прех. Остар. и диал. Рисувам; живописвам. Той [Лука Джорджано] е живописвал на 6 години и на 16 години е писвал картини, които са предизвикали удивление. К. Величков, ПССъч. III, 209. Чиа е таа девойкя / .. / Дали от Бога паднала / .. / или я писци писвали. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 39. писвам се страд. от писвам2 (в 1 и 2 знач.). — В същия брой на в. "Temps" по повод на Кюстендилската случка писва се следующето: "В Кюстендил шест лица революционери и жандари са убити от една експлозия на динамита." Пряп., 1903, бр. 15, 3. — Аз, да ти кажа ли аз тебе, едно время учението беше друго; де ти имаше тогава книги, тогава са писваше на дъскичка. Ил. Блъсков, ЗК, 31. Дроби, на които знаменателят е 10, 100, 1000 ... казват се десетични дроби, техний знаменател не се писва. К. Кърджиев, А, 82.

ПЍСВАМ СЕ непрех. Остар. и диал. Записвам се (във 2 знач.). Кукувица кука, маре, на зелена бука, / юнаци са берат във град Копривщица, / та са писват, маре, във беглик да идат, / а Лалчо са писа млада войвода. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 78.

Списък на думите по буква