ПИСКАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍСКАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от пискам. Той отначало забърбори неуверено, но постепенно се увлече .., дори стана и с различни пискания и свирукания заимитира шума на камионите и бетонобъркачките. Л. Александрова, ИЕЩ, 123. Най-после ропотът стихва. Чува се само усърдното пискане на гайда и глухото бумтене на въврян в сламата тъпан. В. Карагьозов, Избр. пр, 109.