ПИСКУ̀Н

ПИСКУ̀Н м. 1. Свирка, обикн. дървена, за деца. Баща им даваше по някое левче и те се трупаха около наредените в дълги редици пъстри стомнички и паници, около тезгяхите с петлета, окарини и пискуни. Ем. Коралов, ДП, 24. // Свирка от върбов клон, която издава остър звук; пищялка. А пък така много му се искаше на момчето да си има хубаво ножче, напролет да резне с него върбов клон, да потече сок и да си направи пискун. Сп. Кралевски, ВО, 17. Ще отреже най-хубавата пръчка от млада върба и ще си направи пискун. Т. Харманджиев, КЕД, 29.

2. Устройство към машина (обикн. локомотив и др.), задвижвано от пара, което издава силен, пронизителен звук. Две години преди димните кълба от коминя на локомотива да фърчат всред Стара планина .. и ухораздирателния пискун на машината да разбужда ековете на планинските усои.., аз направих едно посещение. .. на Искърския пролом. Ив. Вазов, Съч. ХII, 75. Локомотивний пискун свирна тъй остро, щото ушите ми писнаха. СПл, 1876, бр. 3, 10.

3. Спец. Вид свирка от растение с кухо стъбло (бъз, тръст и под.), която представлява цилиндрична тръбичка, втъкната до 3/4 от дължината си в горните краища на гайдуница и на ручило на гайда или в зурла (зурна). — Дайте сега да си нагласим пискуните на зурлите, рече по-младият зурладжия и извади из пазвата си два нови плоски .. пискуня. Ц. Гинчев, ГК, 232-233. Трябва да се признае, че хубавата, истински хубава гайда е само нашенската, тракийската. .. Голям мех, дебел пискун на дълго непресекливо отгласящо ручило. П. Росен, ВПШ, 145. Пискуна лапнал като че бозае / гайдарът,.. тънко гайдата скимти. Т. Харманджиев, П, 14. Гайдуницата е най-главната част на гайдата. Тя представлява дървена цев с осем отвора за пръстите и пискун, вмъкнат в горната ѝ част. Пеене V кл, 82.

4. Прен. Висок, силен глас, плач, обикн. на дете или крясък, остър звук, издаван от птица. Лъскавите очи на сестричката ми се изтърколиха към леля .. и пискливото ѝ гласче изпълни стаята. — У-у, гайда писклива, пак си пусна пискуна! — ласкаво ѝ се скара баба. И. Петров, ЛСГ, 6. Една нощ .. — писна бебе.. Червеничко като морков, длъгнесто, седмаче, чирозче, а гласчето — пискун. Р. Сугарев, СС, 68. Не бях тъпо дете и отрано разбрах, че писъкът е важно нещо в живота. Пискаш ли — има, траеш ли си — няма. Затова все повече усъвършенствувах пискуна си и под неговото мощно въздействие мама и тате се надпреварваха какви забави и развлечения да ми доставят. Сп. Йончев, ШД, 49. Градчето ми се усмихна със слънчевите си покриви, с пъстрите си облекла на летовниците и тъжните пискуни на гларусчетата. Б. Априлов, КН, 53.

5. Прен. Разг. Бебе, малко дете или малкото на животно, птица, обикн. пискливо. Какво му е на твоето бебе? Цяла нощ не ме остави да мигна тоя пискун.

6. Диал. Гръклян, гръцмул на птица (Н. Геров, РБЯ).

Списък на думите по буква