ПИСКУНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИСКУ̀НЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от пискун (в 5 знач.). До синура под трънлива круша виси пъстра люлка, а в нея изведнъж изпищява с прегракнал глас галена рожба .. Тя [майката] хвърля сърпа и тича като луда, морна, потна поема на гърди малкото пискунче, залюлява го тихо в прегръдките си и наведена над него шепне му с любов. Елин Пелин, Съч. I, 155. Приказваше се, че бил подхвърлено дете. Отгледал го бил до някое време странджанец някакъв, дядо Радул. Намерил пискунчето пред кошарата си, повито в дрипи, посиняло от плач. М. Кюркчиев, ВВ, 27. А сутрин ония гладни пискунчета [лястовичета] в гнездото вдигат такава врява, че главата ми ще се пръсне. А. Каралийчев, ТР, 80.