ПИСКЮЛЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИСКЮ̀ЛЕСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Разг. Който е с пискюл, пискюли. На първата страница бе ликът на едър мустакат мъж, с гръцко пискюлесто таке. П. Япов, ГД, 26. ^● Обр. Високите стъбла на тръстиката с мек пукот се чупеха, огъваха се, хлъзгаха се от двете страни; пискюлестите им върхове и тесните сухи листа тихо съскаха. Д. Цончев, М, 43.