ПИСКЮЛЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИСКЮЛЛЍЯ, ед. неизм., мн. ‑ѝи, прил. Простонар. Пискюлест. Седлото му [на коня] беше с черна хаша..; юздата пискюллия — с черни дребни пискюли, тревненска работа. Ц. Гинчев, ГК, 145. Той беше овчар — един от някогашните овчари с пискюллии чанти и дълги геги. Й. Йовков, СЛ, 158. Димо отдалеч зърна дебел турчин с килнат към бръснатия врат пискюллия фес. Мюдюринът отиваше в конака. Д. Марчевски, ДВ, 25. Доволен от препускането, той [дядо Ристаки] затъкна пискюллията камшик в навущето си и зачули конете. Хр. Пелитев, СбСт, 310. Пискюллии атове. Пискюллия торбичка.