ПИСМЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍСМЕНОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. 1. Система от писмени, графични знаци за фиксиране на устната реч и за общуване на даден език; писмо. Да има едни народ писменост, далеч още не значи, че той има литература. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 313. Школното учение в средните векове състояше от гръцката и латинската писменост: народний язик са гледаше с омраза. Ч, 1872, бр. 8, 815. Старобългарска писменост.

2. Съвкупност от писмени произведения на даден народ или дадена епоха; книжнина, литература. Цялата наша писменост отвъд синура на завчерашното столетие носи за права Бога име българска литература. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 5. Смятам.., че този извънредно войнствен народ [българският], слабо загрижен за писмеността, е бил склонен повече да върши славни и достойни за споменаване дела, отколкото да ги описва. ПЗ, 1981, кн. 10, 2. Ръкописна писменост.

3. Остар. и диал. Грамотност, книжовна просвета; писмо. По селата, където писмеността на селяните е рядко нещо или и съвсем липсва, никакви писмени записки при делбите не се правят. К. Шапкарев, СбНУ VII, 248. Не стига само ученикът да изучи граматиката си.., нужно е още да научи някои правила за писменост. Д. Попов, СбРС (превод), 1-2. Освен воител, той [цар Симеон] бил еще и голям ревнител, за да ся утвърди християнството и старал ся за унапредванието и разпространението на младата българската писменост. Ч, 1871, бр. 21, 656.