ПИСМЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИСМЀНЦЕ, мн. ‑а, ср. Остар. и диал. Умал. от писмо; писъмце. Той се върнал дома си и намислил да напише Либену писменце. Л. Каравелов, Съч. II, 108. Лястовичко сладкопойна, / щеш ли ми си ти достойна, / това писменце да носиш / и отговор да изпросиш. С. Зафиров и др., БГ, 13-14. Царо ле, царо честити! / я земи това писменце, / молим те да го причетиш. / .. / Земал е царо писменце, / причете царо писменце. Нар. пес., СбНУ II, 45.