ПИСМОВНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИСМО̀ВНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Остар. Книга с образци за писане на писма. От новите си книги аз твърде много се радвах, особено на писмовника. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 547. Спомагателни книги за у по-горни училища. .. Малък блъгарский писмовник или образци от различни писма, съставил Н. Михайловский. Лет., 1871, 252-253. Сега спеша да вада / учебници грамада, / числителници нови, / писмовници, готови / отдавна за печат/ и много съм занят. Ив. Вазов, Съч. III, 106-107.