ПИСМОНОСЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИСМОНО̀СЕЦ, мн. ‑сци, м. Остар. Книж. Преносител, разносвач на писма. — Изпуснал го е [писмото], види се, писмоносецът им. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 29. Щом писменосецът занесе писмото и го прочетоха, видяхме, че бързо обърнаха топа към манастира и почнаха да хвърлят с него. НБ, 1876, бр. 37, 144. // Доверено лице на владетел, висш духовник и под., който пренася и връчва писма на висши особи, често в други държави. — Писмоносецът ще тръгне утре, ако искаш да пратиш послание на негово светлейшество патриарх Теофилакт, имаш време. М. Смилова, ДСВ, 128.