ПИСМОПИСЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИСМОПЍСЕЦ, мн. ‑сци, м. Остар. Книж. 1. Лице, което професионално се занимава с писане на писма, обикн. официални, със служебен характер. "Язаджийската" махала падала в близост с днешната Съдебна палата. Названието ѝ е дадено поради изобилието на обществени писмописци — язаджии, които били настанени по нея. П. Мирчев, К, 52. През средните векове имало обществени писмописци, които полагали клетва, че ще съхраняват поверените им тайни. О, 1977, кн. 10, 43.

2. Писател, философ, публицист и под., който пише съчинение в епистоларна форма. Философските писма са цели съчинения или морални, или исторически, или филологически, или книжевни и др. В тях от началото четем: писмо до един приятел, а след първите думи .. приятелят се изгубва и видим, че писмописецът се отправил към публиката изобщо. Д. Войников, РС, 99-100.