ПИСНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍСНУВАМ¹, ‑аш, несв. (остар.); пѝсна¹, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Остар. и диал. Писвам¹. Тя [църквата] още пуснала не пуснала, гайдите писнуват из селото пред дюкяните. СбНУ IХ, 224.

ПЍСНУВАМ², ‑аш, несв.; пѝсна², ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Пиша¹.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.