ПИСОК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЍСОК
ПЍСОК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Остар. и диал. Писък; писк, врясък. Като е Стойна плакала, / гласи се в небо слушали. / Сам си се Господ почуди / какви са тиа писоци. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 128-129.