ПИСУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПИСУ̀ВАМ, ‑аш, несв., прех. Остар. и диал. Пиша1. Пое мастилницата и книгата, положи ги на ковчега.. и като се наблегна на него, хвана да пише. Цели два часа той писува. Ив. Вазов, Съч. VII, 32. Той пишеше нещо с пръст по стената.. — Какво правеше, кажи де! — Писувам... Й. Йовков, Разк. II, 83-85. — Синко Тодоре, Тодоре, / .. / Какво ти у книга писува, / писува, още казува / дали ще помор да има? Нар. пес., СбВСтТ, 364. — "Писвай, разписвай, царско сейменче, / моено либе немой писува". Нар. пес., СбВСт, 261. Сега веке со секой параход ще ви пиша новости, но моля ви, и ви да ми писувате по-често. АНГ I, 334. От 1824 до 1874.. ний сме постигнали да имаме около шестотин напечатани различни книги..; това не е малко нещо за един народ, който едвам започнува да са учи да знае книга и да писува. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 1. писувам се страд. Намерих и много други [писма], които се писуваха тогава на госпожица де-Севиние. Б. Горанов, ЖГС (превод), 137-138. А местний знак, щото ся писува, и месечний ден, и годината, обичай е да ся писуват от лявата страна на листа срещу името. Н. Хилендарец, СПП, 16.
ПИСУ̀ВАМ СЕ непрех. Пиша се, записвам се. Сифер са, сину, писува / на гимижукя касаба. / Иди са пиши, Радулчо, / и ти на сифер да идеш. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 131. Излете пиле низ сарай, / низ царевите сарае, / на крила верман изнесе, / да се писуя войници / по сички народ убави. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 310.
— Друга форма: писо̀вам.