ПИСУ̀КАМ

ПИСУ̀КАМ, ‑аш, несв., непрех. 1. За птица, гризач, някои насекоми и др. — издавам тънки и пресекливи звуци; пиюкам. Из бурена край дървената ограда писукаха пилета и строго клопаше квачка. Ем. Станев, ИК I и II, 84. Щъркелите в гнездото на високия корубест бряст писукаха нежно и припляскваха навремени с криле. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 89. Вързан, зашеметен, изранен, с изхапани устни и горящо чело, той се бореше с Теофил, с коравия под на колибата.., с плъховете, които писукаха, възбудени от мириса на кръв. А. Дончев, СВС, 611. Откакто се убеди в пълната безполезност на вакцината, върху която работеше от близо десет години, нищо не му бе по-противно от лабораторията с нейните шишенца, етикети и клетки, в които писукаха опитните животинки. А. Мандаджиев, ОШ, 85. Най-напред забелязах, че едно дърво се клати, след това, че над него се върти гургулица, пляска с криле и уплашено писука. Н. Хайтов, ПГ, 102-103. Цафара ще свири, / говеда ще мукат, / птички ще подскачат, / щурци ще писукат. Ц. Церковски, Съч. II, 8.

2. Обикн. за пеленаче — издавам нечленоразделни звукове; пиюкам. Мъничкият син на Биляна размахваше ръчички в своята окачена на гредите ткана люлка и радостно писукаше. Д. Талев, С II, 195.

3. Прен. Говоря високо с писклив глас. И ето ни в тревога. Тате влиза, сяда на миндера. — Къде е детето? — Тук съм — писука Ленчето, като изпълзява изпод миндера с куклата в ръце. В. Бончева, АП, 23. Девойката заръкопляска от възторг. — Фактите забравяш, дядо Паскале, фактите — писукаше момичето. П. Велков, СДН, 269. // За глас на човек — звуча високо, тънко, на пресекулки, обикн. поради вълнение. Вън падат снежинки. Пробягват деца с пъстри суровачки, звънтят, писукат техните гласчета. В. Бончева, АП, 146. Гласът му остро писукаше и дотолкова се вдаде той в разправията, че в поваления си преспански език бъркаше и влашки думи. Д. Талев, ЖС, 298. — Господа, престанете, ще ми съсипете заведението — писукаше в общия трясък гласът на съдържателя. Б. Райнов, ДВ, 85.

4. Прен. Обикн. за музикален инструмент, апаратура и др. — издавам тънки, пресекливи звуци, наподобяващи писък; пиюкам. В този квартал се издигаха големи бели къщи от мрамор. .. А какво ставаше вътре — той не знаеше. Чуваше само как писукат зурлите, как бият тъпаните. Б. Несторов, СР, 127. Ние лежахме по корем, късахме дебели стъбълца от високата трева и дялахме свирки, които писукаха с тънки гласчета. П. Стъпов, ЧОТ, 31. Няколко диверсантски групи пълзяха из страната, в тъмните нощи писукаше вражеска радиопредавателна станция, но въпреки всички усилия неговите хора [на полковника] не можеха да я разкрият. П. Вежинов, СО, 154. Морзовият апарат дълго писука в неизвестността и обстрелва пространството с тревожни сигнали. Св. Минков, БС, 43. Говеда даде [момчето] за двеста, / купи си гайда за триста, / гайдата да му писука, / да свири по съденките. Нар. пес., СбВСт, 607.

Списък на думите по буква