ПИСУКАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИСУ̀КАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от писукам. Идва денят, когато от гнездото се разнася нежно писукане. Появяват се малките голишарчета. ПЗ, 1977, кн. 2, 20. И улиците — през които вървеше момчето — до една кънтяха от волните мом‑

чешки викове и писуканията на момичетата. Г. Русафов, ИТБД, 132. Писукането на щурците и жътварчетата се сливаше с песента на полските чучулиги и горските птици. О. Василев, Т, 114. Следеше писалката на радиста, който буква по буква дешифрираше върху жълтата бланка писукането на апарата. Н. Антонов, ВОМ, 28. Няколко дни по-късно между писуканията на флейтата се чуло и скърцането на цигулката. Ст. Грудев, ББ, 11.