ПИТАГОРЀЕЦ

ПИТАГОРЀЕЦ, мн. ‑ѐйци, м. Спец. Последовател, привърженик на религиозно-философското учение на Питагор (древногръцки философ и математик, живял през VI в. преди Христа, смятан за създател на математиката). Аристотел пише в своята книга "За небето", че питагорейците поставяли огъня в средата, а земята като звезда се въртяла в кръг около това централно тяло. В. Цокова, ОПВ, 19. Като изучавали числата, питагорейците се стремили да изразят чрез тях всички вещи в материалния и даже в духовния свят. Матем., 1968, кн. 6, 13.

Списък на думите по буква