ПИТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЍТАМ, ‑аш, несв., прех. 1. Задавам въпрос на някого. — Дядо, къде отива тоя народ? — пита болният Монка. Елин Пелин, Съч. II, 35. Питаха ме някои приятели има ли чушки в Америка. Има. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 50. — Извинете, господине, имате ли нужда от водач? — пита учтиво момъкът. Св. Минков, ДА, 23. — Какви са тия работи, Варлааме? Ти се смути: едно те питат, друго отговаряш. Ив. Вазов, Съч. VIII, 78. Свестните у нас считат за луди, / глупецът вредом секи почита: / "Богат е," казва, пък го не пита / колко е души изгорил живи, / сироти колко той е ограбил. Хр. Ботев, Съч. 1929, 26. — Бре, Стамено — Камено, / отколе те чекамо! / — Та защо ме чекате? / — Нещо да те питамо. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 198. // Обикн. с предл. за. Искам, стремя се да науча, разбера, узная повече за някого или за нещо. — Не слушай ти Кутмака. Пък да ти кажа ли, Ноне, за тез работи нито е да ме питаш, нито е да ти разправям. Й. Йовков, ЧКГ, 107. Дона чакаше да я повикат и стоеше с жените, които се спираха около нея и я питаха за едно или за друго. Д. Талев, И, 405. Видях знамена, че се веят на една къща и тръгнах към нея, с цел да питам за пътя въз планината. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 20. Г. Искро чорбаджи Ви моли да питате в Аккерман за някой си хаджи Пенче Хаджи Радов Кесяк, техън роднина, жив ли е и какъв живот живее. АНГ I, 384. Всъдем по свет одили [синовете], / за Бошняк града питали, / за Бошняшкото кладенче. Нар. пес., СбВСтТ, 431. // Разг. За усилване. Обикн. със съюза и и глаг. разпитвам. Стремя се да науча, разбера, узная, колкото се може повече за някого или за нещо, като обикн. полагам много усилия за това . — Къде беше, бре лели? .. Толкова години! Вуйчо ти пита — разпитва. Елин Пелин, Съч. I, 55. — Слушам сега, пък и от вестниците научавам, пущали вече пленниците — обади се домакинът, защото знаеше, че не от добро тая млада жена се е дигнала да пита и разпитва за мъжа си. Г. Караславов, ОХ II, 482. Стоян и сега не знаеше как бе умряла тя [Катето], но долавяше някак страшната тайна и че в тази тайна беше Султана. Той не смееше да пита и разпитва там, дето Султана бе сложила ключ. Д. Талев, ПК, 10. Колкото да питах и разпитвах, не може ли жената, момата да си има някакъв имотец, — все получавах отрицателен отговор. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 31. Кога са, младо, ожениш, / да питаш и да разпиташ, / чедо от соя да зимаш! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 152.
2. Прен. За очи, поглед — с израза си внушавам, подсказвам на някого, че искам да ми даде отговор за нещо, изразявам без думи въпрос. — Издайничество? — питаха всички очи. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 50. // Обикн. с предл. с и в съчет. с очи, поглед. С очи, поглед подсказвам, че искам да ми се даде отговор за нещо, задавам без думи въпрос. Двамата с Тодор на няколко пъти се побутвахме и питахме с очи кога ще свърши нощният ни поход. М. Гръбчева, ВИН, 291. Моето внуче Горчо поглеждаше към стаята, питаше с детските си очи може ли Желязко да извърши най-страшното? Л. Петков, ПЛ, 30.
3. Обикн. с предл. за. Търся, диря някого или нещо, чието местонахождение или временно местопребиваване не зная, но искам да науча. Вред та търсих, дядо попе, нямаше та. — Ами у дома пита ли? — Сал у вас не питах. П. Р. Славейков, БП I, 65. Стоянова майчица, / Петкани върла душманка, / къде ходила, питала / да найде биле омразно. Нар. пес. Христом. ВВ II, 221. Отдоле идат три турци, / три турци, три турнаджие / .., / та за Мехмеда питаа: / — Дек седи, аго, Мехмеда? Нар. пес., СбНУ ХV, 30. ● Обр. Вървя без дом, без име, без следи. / За пътя не попитвам в тъмнините. / Когато паметта ме заблуди, / аз питам за посоката звездите. Бл. Димитрова, Л, 234.
4. Обикн. с отриц. или във въпр. изречение или в съчет. със съюз . Искам позволение, разрешение или съгласие, за нещо от някого, защото е с по-голяма власт. Бай Гешо, макар да не се чувствуваше в нищо виновен, тръпнеше също от страх да не би да нахлуят някоя нощ момчетата [шумкарите], и без да питат, току да го търкулнат на пода. Той вече знаеше какво са направили с някои кметове. Ст. Даскалов, БМ, 51.
— Лалка я не питат, пък тя благоговее пред волята на баща си. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 125. — Къде? — викна Вълчан. — Де отивате? Кого питате? Й. Йовков, Ж 1945, 35. Властолюбецът желае / как властта му все да трае. / Богатия да го питат, / да го славят и почитат. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 248. // Само в отриц. форма и 3 л. или безл. Без да се съобразява с някого или с нещо. — Татко, — извика Мирчо — я гледай го тоя клас, точно осем реда зърна... Тю, брей. — То кога се ражда, не пита — подръпна назад забрадката си стрина Димка. Кр. Григоров, Н, 35. — Сурово-мурово, глад не пита. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 176. Смъртта не гледа (не пита) чий си син. П. Р. Славейков, БП II, 124. — Кравата ни роди теленца — близнаци... То кога е на берекет, не пита.
5. Разг. С частици да или ще и (за подсилване) в съчет. с лич. местоим. във вин. а) Само 1 л. Като закана — за да се подчертае, че ще се търси отговорност, сметка на някого за поведението му. — Дръжте го! Да го питаме с кое право развонява улицата с името си! Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 102. Да го питам аз него на кой Господ се кланя. П. Р. Славейков, БП I, 112. б) Само 1 л. в бъдеще. За да се подчертае, че някой не ще е в състояние да се справи успешно при някаква трудна ситуация. — Заразен [конят] — вятър! Да вържеш и доктора да стои три дни и три нощи гладен на студа и дъжда, че ще го питам аз него. — Добре де, но нали беше сгърчен, нали трепереше и не можеше да ходи, от какво оздравя тогава? — От суровицата, от какво! Чудомир, Избр. пр, 265. Ико стана и нагази във водата,.. — Ако излезе някоя змия, ще те питам — плашеше го Мими. П. Здравков, НД, 32. — Оправяйте се. .. Имате си профкомитет... — Ела ти на мое място, па ще те питам. Ама лесно ти е на тебе. Журналист, щрак-щрак с апарата и готово, па народът нека му мисли. Б. Болгар, Б, 38. в) В бъдеще. За подчертаване на пренебрежително отношение към някого, с мнението на когото никой не се съобразява, защото няма власт. — Мислиш, толкова ли е останала България без жито? .. — Има, има, ама излиза нейде през задните врати. — Ба, тебе ще питат, да им дадеш разрешение — отвръща друг. Л. Стоянов, Х, 23. ● Разг. Само в 3 л. ед. с частицата да в съчет. с лич. местоим. във вин. и същ. човек. За подсилване на недоумението, учудването на някого от нечие поведение, действие, което не проумява. — А и за какво ли им са тия варели, да ги пита човек? — измърмори Жегъла. В. Попов, Избр. пр, 17. И има три часовника — да го пита човек откъде ги има! П. Вежинов, НС, 204.
6. Разг. Само 2 л. а) Във въпр. или пов. и обикн. в съчет. с местоим. мене (ме). При споделяне — за да се означи, че някой е свършил с големи усилия нещо или трудно е изживял, изтърпял нещо. — Ти поне не си изпратила мъж на война, защо се лютиш! — забеляза ѝ Белчо Плявата. — Чий мъж остана в Одрин, бре куцак? На тебе ти е добре да се влечеш като настъпен червей, я питай мене как прекарвам дните си? К. Петканов, МЗК, 25. И от сред месници, та и досега, питаш ли ме, дали съм видял бял ден? Т. Влайков, Съч. II, 76. Питаш ли ме, колко ми струва цялата таз работа. Й. Йовков, ВАХ, 27. — Зная. Нарочно го направих. Но нали издържах изпитанието докрая? — Издържа ти, но мене питай какво беше в душата ми, какво преживях в тия две минути... Да стрелям, ами ако е свой. П. Михайлов, МП, 14. б) Само в пов. в отриц. форма. При оплакване — за означаване на висока степен в преживени страдания, усилия, физически или материални лишения и под. Не питайте как баба Славчовица си скубеше косата и баялдисваше над неговия нов гроб. Т. Влайков, Съч. I, 7. — С поминъка как сте? — попита той,.. — Не питай — обадиха се и другите две жени. — От нищо не можем да откъсаме. Г. Караславов, Избр. съч. I, 289. Какво да ти разправям бе, момче? Гледай ме и не питай. Кашлица и сиромашия не могат да се скрият. Чудомир, Избр. пр., 160. — Само че моето живеене в София е едно.. не питайте! Не съм ходил никъде... Все на работа, на работа... Нищо не разбрах от столичния живот. М. Грубешлиева, ПИУ, 117. А пот — не питай: възври снагата. П. К. Яворов, Ст, 44. в) Само с ако и обикн. в съчет. с местоим. мене (ме). Като вмет. израз. За подчертаване на личното становище на говорещия — според моето мнение, според мене. — А бе, мен ако питате, господин Омайников, аз нямам нищо против да се ожените за дъщеря ми. Св. Минков, РТК, 102. И аз, ако питате, не зная защо, ама по ми харесва в дворец да живея, отколкото в полусрутена колиба. Ал. Константинов, Съч. I, 151. Тя ще те накара да убиеш духа на Братството, който е затворен долу, за да живее светът във вечна омраза. Мене ако питаш, това не е добро. Н. Райнов, КЧ II, 51. Мене ако питате, ето что имам аз да Ви кажа: На годений и денят му ся види година. АНГ I, 106.
7. Разг. Изпитвам1 (в 1 знач.). — С кой мир се свърши Трийсетгодишната война? Пита̀ мнозина шестокласници, чака̀ дълго време да отговори някой, но всички мълчаха. Ив. Вазов, Съч. Х, 173. Защо ти писа двойка учителката — какво те пита? питам се I. Страд. от питам в 1 и 4 знач. — Искаме да се гледа делото! / — Да се питат свидетелите! Й. Йовков, ПГ, 67. Нека Бог благослови тая честита женитба. .. За такива работи не се питат момите на царските дворове. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 7. II. Възвр. и взаим. от питам в 1 и 2 знач. Понякога тя [майката] мислеше за тримата [синове],
сравняваше характерите им и се питаше кого обичаше най-много. Но всички ѝ се струваха еднакво мили. Д. Димов, Т, 220. Тъй глупецът, тъй залита / да прекара добър живот / и никога не се пита / човек ли е той или скот! Хр. Ботев, Съч. 1929, 23. Бабите в черква се питаха: — Гено, ще идеш ли довечера на Геновева? Ив. Вазов, Съч. ХХII, 100. А църквата бързо се пълнеше с люде. Те влизаха на големи групи през трите църковни врати, озъртаха се, споглеждаха се позачудени, усмихваха се уж някак досетливо, питаха се с очи. Д. Талев, ПК, 50. пита се безл. от питам в 1 знач. Право казваш, не е грях да се пита. Всичко не може да знае човек. Л. Александрова, ИЕЩ, 206. Но кога се готви върху нас / напаст — не пита се дали и сгоден час, / нито пък дали сме приготвени се пита! П. П. Славейков, Събр. съч. III, 131. В политика ся не пита как е кой народ произлязнал, нъ гледа ся що е сега. БДн, 1857, бр. 9, 35. ● Като въпрос в задача по математика, физика, химия и под. или в урок по други учебни предмети, на който ученикът трябва да отговори. Знаем, че ако оставим мляко на топло, то скоро прокисва. В прокисналото мляко се намират много бактерии. Пита се как са се появили там тия бактерии? Бтн V и VI кл (превод), 162. Един търговец има 4751 лев, а другий — 6330 лева; пита се колко лева по-малко има първий от вторий? К. Кърджиев, А, 32. Горе .. ние казахме, че земята толкова повече вода попива и толкова повече время дръжи влага, колкото повече глина и черна пръст има у нея.. Сега ся пита доколко водата требува на растението? Й. Груев, Лет., 1872, 241.
ПЍТАМ СЕ несв., непрех. Замислям се над нещо (явление, положение, състояние и под.), за да мога да го разбера, да си го обясня или да проумея как ще се развива в бъдеще. — Ако умре, какво ще стане със сестрата? Тя, както изглежда, скоро няма да се омъжи — питаше се той, като се разхождаше из дворчето. Ем. Станев, ИК I и II, 46. И чудеха се всички и се питаха какво означава това небесно знамение. Ив. Вазов, Съч. ХI, 48. Винаги, когато го гледам нервиран, не знам защо си представям Презвитер Козма как беснее срещу богомилите. .. Питам се: гневът и омразата какво са? Биохимия? Н. Стефанова, ПД, 73. Баща ти трябва да е заможен? — Сравнително. — Аз го уважавам, задето е решил да ти даде образование. .. Но питаш ли се какво ще стане с тебе след пет години? Селска лекарка!... Д. Димов, Т, 111.
◊ Гледай някого (нещо) и не питай за някого (нещо). Разг. За означаване на голямо сходство, обикн. между две лица. Хубавица беше Антица! На, гледай Нона и за нея не питай. Й. Йовков, ЧКГ, 34. Кой те пита бръснат ли е (бръсне ли се, женен ли е) владиката; кой те пита бръснат ли е кадията; пита ли те някой бръснат ли е кадията. Разг. Пренебр.; Кой те пита бричи ли се владиката. Диал. Пренебр. Защо се месиш, бъркаш в чужд разговор, в чужда работа, щом не те засяга или щом не те питат. Човек при учение е срамота да работи. По-добре да умре съществуването му. — Тебе кой те пита бръснат ли е кадията? Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 33. Не питам ни баща си. Диал. Не слушам никого, не се подчинявам на никого. Не те питам за колко пари ти е калпака. Диал. Пренебр. Защо си даваш мнението за нещо, за което не те питат. Не те питам куку ли си, пипе ли си. Разг. Пренебр. Не се интересувам кой си, какъв си. Кога дойде умирачката не пита куку ли си, пипе ли си. Пита болника иска ли дюшек; пита болния: да ти постеля ли? Диал. Ирон. Употребява се като отговор на неуместно зададен въпрос при предлагане на нещо за ядене или пиене. Питам си гъза. Простонар. Грубо. Угаждам си много на ядене, голям чревоугодник съм. Всеки сам: брат с брата не уйдисват в труда; Тинко пие, Тодор работи за тоз, който духа. Един яде сух хляб, другият си угажда, уйдисва си на волята, пита си гъза. Ив. Хаджийски, БДНН II, 8-9. Те го не пущат в селото, той пита де е поповата къща. Разг. Ирон. За нахален човек, който не се стеснява да иска нещо, при все че явно му се показва, че се натрапва, че е нежелан.