ПЍТИЦА

ПЍТИЦА ж. Остар. и диал. Умал. от пита. В Пловдив, както е известно на сичкия свят, цънцарете добиват възможност да месат, да пекат и да продават "мекикя", "геврекя", "симидя" и прости хлябове и питици. Л. Каравелов, Съч. VIII, 13. Пчелата в Америка и пчелата в Европа правят своите питици еднакво и приготовляват своят мед с еднакви средства. Знан., 1875, бр. 22-23, 341. — Синко Стояне, Стояне, / девет ми годин ка лежиш / и още девет да лежиш, / ..; / Рибно оченце — питица, / и тя да ти е голема. Нар. пес., СбВСтТ, 821.

Списък на думите по буква