ПИТИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍТИЧКА ж. Диал. 1. Умал. от пита; питка. Листата [на чая] залепяват с едно лепкаво вещество и преобразяват ги на доволно нечиста маса, из която се правят питички и пекат са. Знан., 1875, бр. 13, 205.

2. Диал. Малка питка от тесто, приготвено без мая, квас, която се пържи в мазнина като мекица, палачинка; питулица. На другия ден мама ми даде да занеса на Татата една съдина пържени питички от тесто. Ст. Чилингиров, ХНН, 61. Селски бабички с разни приноси идеха и преглеждаха добрийт си млад комшия. Коя с пръжени питички, коя с хубав зелник, коя с гърне винце. Ил. Блъсков, ЗК, 205.