ПЍТИЯ

ПЍТИЯ ж. Книж. 1. Пророчица (по името на древногръцката жрица в храма на Аполон в Делфи, която изричала неразбираеми думи, тълкувани от оракулите). — Откакто се помни, човечеството се е нуждаело от оракули, питии.., харти, митинги, които са утвърждавали необходимостта човешкото общество да има становище. Б. Болгар, ОП, 92-93. Ний очаквахме тази статия с известен интерес, макар и с предубеждение, че г. д-р Кръстев ще наговори сума неща на един високофилософски стил, приличен на изричания на опияняла пития. Д. Благоев, ЛКС, 140. От всички тия вишеизложени песни види ся явно .., че тии български змеюве и змеици, горски диви, самодиви и самовили не са били нищо повече освен .. учители народни, лекари и гадатели, а жените питии .., коим народ е управлял разни питания за бъдощност и проч. Г. Раковски, БС I, 175-176.

2. Прен. Лице, което прави неясни или двусмислени тълкувания, изводи.

— От гр. Πυ2ία през фр. Pythie. — Г. С. Раковски, Българска старина, 1865.

Списък на думите по буква