ПИТКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍТКА ж. Умал. от пита. Има ли ръжена питка, царевична каша, картоф в пепелта — какво повече. Б. Несторов, АР, 66. Един ден по обяд .. Матеев се отби в една сладкарница, купи две питки шоколад и после наместо да продължи пак за гостилницата, кривна назад и се запъти за дома си. Д. Калфов, Избр. разк., 358. Тя бе също с поднос в ръце, въз който имаше голяма паница с пресни пчелни питки с мед и паница с локуми. Н. Попфилипов, РЛ, 154. Тя правеше питки от бяла пръст и ги сушеше на слънце. Й. Йовков, СЛ, 68. Бакалин са лесно гледа: / Късно доде от механата, / че ти носи топла питка. Нар. пес., СбГЯ, 174.