ПИТОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍТОМ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. и диал. Питомен; питовен. Хиляди доказателства има, че къртът — това полезно за земеделеца животинче — е нужно за една нива или башча, дето са намират разни вредителни за питомите растения червеи, буболечки и пр. Ступ., 1875, бр. 7-8, 84. Птици. Те биват или диви, или питоми. С. Бобчев, ПОС (превод), 25. Французите са считат за първий народ в Европа, най-много напреднал в учението и просвещението, йоще и отличен в цивилизацията за питомите си нрави. Ив. Момчилов, МПЗ, 36. Тръгнал е Марко лова да лови / .. / Диво е гонил, питомо нашал, / питомо нашал, руса Драгана. Нар. пес., СбВСтТ, 574.

ПЍТОМ нареч. Остар. и диал. С питане, като се пита, питайки. Питом, питом, в Цариград отиваш. П. Р. Славейков, БП II, 50. ^● Нар.-поет. Питом питам (разпитвам, разпитувам). Питом се наред питаа: / де се е чуло, видело, / мома войвода да бъде / на седемдесе сеймени / и деведесе делии? Нар. пес. СбВСтТ, 782. Та я питом разпитуват: / — "Слава тебе, света Недельо, / къде ми си потръгнала?" Нар. пес., СбВСт, 12.