ПИТОМКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍТОМКА ж. Девойка или жена, която се възпитава от някого или се обучава, учи, обикн. в учебно заведение; питомница, възпитаница, възпитаничка. Тя беше питомка на стария професор по музика и затова сега му пращаше ученички. Питомка на школата за народни танци при читалището. Питомки на детската градина.