ПИУКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИУ̀КАМ, ‑аш, несв., непрех. 1. Обикн. за малкото на птица — издавам звук "пиу — пиу". Русана, облечена в бяла престилка, като квачка кътка малките пиленца, донесени току-що от люпилнята. Те пиукат, пристъпят, търкулват се .. , топят се във водичката. Ст. Даскалов, ЗС, 152. Птица се обади в гората, пиукаше насън, я змия я преследваше, я хищна птица. Й. Радичков, СР, 38. Сърдита е квачката / .., / че ѝ хванах пилето, / пилето най-милото, / и го турих в пазва, / а то клюнче показва, / писка, вика, пиука: / скрий ме, майко, оттука! Чичо Стоян, ЧК, 20.

2. За изстрелян куршум, музикален инструмент (обикн. духов), радиостанция и под. — издавам висок, пронизителен и кратък звук, който наподобява "пиу — пиу". Перуниката взе окарината.., почна да се учи да свири. Малката пиука, голямата се обажда изтежко. Й. Радичков, СР, 80.