ПИХАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍХАМ¹, ‑аш несв., непрех. Диал. Трудно, едвам дишам; пъхам¹. — Тебе той няма и да те закача — та ти едвам пихаш... Ама като пандизи децата ти, и това ще ти стига. Г. Караславов, ОХ IV, 265.

ПЍХАМ², ‑аш, несв., прех. Диал. Пъхам; мушкам, вкарвам, въвирам. пихам се страд.

ПЍХАМ СЕ несв., непрех. Диал. Пъхам се; мушкам се, въвирам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.