ПИХАНЕ —Речник на българския език

ПЍХАНЕ¹ ср. Диал. Отгл. същ. от пихам¹; пъхане¹.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

ПЍХАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от пихам²и от пихам се; пъхане², мушкане, вкарване, въвиране.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

А Б В Г Д Е Н О П