ПИХТИЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИХТЍЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Пихтиест. Кръвта им [на хората] беше напоила земята на поляната дотолкова, щото почвата са беше съвършено наситила от нея, и тя съставляваше блестящи пихтиен пласт над повърхността на земята. Знан., 1875, бр. 14, 213. Когато месото са вари, то гореказаните [пихтиените] вещества се смекчават и прехождат в бульон, а ако тоя бульон не е доварен, то бива лепкав и, като изстине, преобразява са на твърдо и пихтиено вещество. Знан., 1875, бр. 16, 247.